По път към миналото щастие...
ПО ПЪТ КЪМ МИНАЛОТО ЩАСТИЕ...
Звезди издъхват без причастие...
Одра луната в облак разтревожен
приседнал спомен невъзможен,
по път към миналото щастие...
Замолиха се тъмните усои...
Щурци запяха тъжна песен
за майчината есен -
Син загубила във боя!
Посърнала нощта пристяга
половин душа- без чедо,
и цяло чЕло бледо
припомня стъпките до прага...
Долавя Свят разлюбен,
след последната прегръдка -
живец и лъч, и глътка...
за път с куршум погубен!!!
А свити дланите в безвластие,
пак намират Вяра
в сама звезда изгряла,
по път към миналото щастие...
24.08.08.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
