18 dic 2008, 13:04

По пътеката на спомените

  Poesía
903 0 4

По пътеката на спомените ще примина,
ще крача смело, все едно съм в някой сън,
дори това да ми отнеме ден или година,
сама със спомените ще остана вън.

Ще имам твойте прегръдки да ме топлят,
и твойте ръце да ме държат.
А когато дойде топла пролет,
аз зная, с нея спомените  ми ще спрат.

Ще се родя в някое кокиче
и уморена ще склоня глава.
И когато покрай мен преминеш с твоето момиче,
аз бавно ще увяхна във снега.


                                                             23:43
                                                             27.10.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красив стих! Поздравления!
  • Браво! Великолепно стихотворение! Много ми хареса, както винаги!

    Желая ти весело посрещане на Новата година, много щастие, здраве, късмет, любов и неугасваща муза! Поздрави от мен!
  • браво!
  • "А когато дойде топла пролет,
    аз зная, с нея спомените ми ще спрат."

    Дали не е по-добре да "се стопят"?

    .......

    "Ще имам твоИте прегръдки да ме топлят,
    и твоИте ръце да ме държат."

    Просто предложения
    поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...