18 dic 2008, 13:04

По пътеката на спомените

  Poesía
900 0 4

По пътеката на спомените ще примина,
ще крача смело, все едно съм в някой сън,
дори това да ми отнеме ден или година,
сама със спомените ще остана вън.

Ще имам твойте прегръдки да ме топлят,
и твойте ръце да ме държат.
А когато дойде топла пролет,
аз зная, с нея спомените  ми ще спрат.

Ще се родя в някое кокиче
и уморена ще склоня глава.
И когато покрай мен преминеш с твоето момиче,
аз бавно ще увяхна във снега.


                                                             23:43
                                                             27.10.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красив стих! Поздравления!
  • Браво! Великолепно стихотворение! Много ми хареса, както винаги!

    Желая ти весело посрещане на Новата година, много щастие, здраве, късмет, любов и неугасваща муза! Поздрави от мен!
  • браво!
  • "А когато дойде топла пролет,
    аз зная, с нея спомените ми ще спрат."

    Дали не е по-добре да "се стопят"?

    .......

    "Ще имам твоИте прегръдки да ме топлят,
    и твоИте ръце да ме държат."

    Просто предложения
    поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....