18.12.2008 г., 13:04

По пътеката на спомените

897 0 4

По пътеката на спомените ще примина,
ще крача смело, все едно съм в някой сън,
дори това да ми отнеме ден или година,
сама със спомените ще остана вън.

Ще имам твойте прегръдки да ме топлят,
и твойте ръце да ме държат.
А когато дойде топла пролет,
аз зная, с нея спомените  ми ще спрат.

Ще се родя в някое кокиче
и уморена ще склоня глава.
И когато покрай мен преминеш с твоето момиче,
аз бавно ще увяхна във снега.


                                                             23:43
                                                             27.10.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красив стих! Поздравления!
  • Браво! Великолепно стихотворение! Много ми хареса, както винаги!

    Желая ти весело посрещане на Новата година, много щастие, здраве, късмет, любов и неугасваща муза! Поздрави от мен!
  • браво!
  • "А когато дойде топла пролет,
    аз зная, с нея спомените ми ще спрат."

    Дали не е по-добре да "се стопят"?

    .......

    "Ще имам твоИте прегръдки да ме топлят,
    и твоИте ръце да ме държат."

    Просто предложения
    поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...