По пътеката на спомените ще примина,
ще крача смело, все едно съм в някой сън,
дори това да ми отнеме ден или година,
сама със спомените ще остана вън.
Ще имам твойте прегръдки да ме топлят,
и твойте ръце да ме държат.
А когато дойде топла пролет,
аз зная, с нея спомените ми ще спрат.
Ще се родя в някое кокиче
и уморена ще склоня глава.
И когато покрай мен преминеш с твоето момиче,
аз бавно ще увяхна във снега. ...