danda (Даниела)
358 1120
25 jun 2010, 14:54

* * * (по пътеките на забравата) 

  Poesía
529 0 4

      

                                                                 на майка ми

               Ти бе до мен,

              когато кипналите пролетни води

              се сляха със кръвта ми.

                 Ти плачеш с мен сега,

              защото лятото си тръгва,

              като босонога самодива.

              Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,

              когато есента ми даде

              назаем шала си.

              Но се върни,

              щом зимата смрази кръвта ми,

              изплаши самодивата

              и грабне шала ми.

              Вземи ръката ми

              и ме води

              по утъпканите пътеки

              на забравата.

 

                                                                                      

                 

 

      

            

             

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??