25 jun 2010, 14:54

* * * (по пътеките на забравата)

  Poesía
726 0 4

      

                                                                 на майка ми

               Ти бе до мен,

              когато кипналите пролетни води

              се сляха със кръвта ми.

                 Ти плачеш с мен сега,

              защото лятото си тръгва,

              като босонога самодива.

              Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,

              когато есента ми даде

              назаем шала си.

              Но се върни,

              щом зимата смрази кръвта ми,

              изплаши самодивата

              и грабне шала ми.

              Вземи ръката ми

              и ме води

              по утъпканите пътеки

              на забравата.

 

                                                                                      

                 

 

      

            

             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...