danda (Даниела)
358 1120
25 июн. 2010 г., 14:54

* * * (по пътеките на забравата) 

  Поэзия
526 0 4

      

                                                                 на майка ми

               Ти бе до мен,

              когато кипналите пролетни води

              се сляха със кръвта ми.

                 Ти плачеш с мен сега,

              защото лятото си тръгва,

              като босонога самодива.

              Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,

              когато есента ми даде

              назаем шала си.

              Но се върни,

              щом зимата смрази кръвта ми,

              изплаши самодивата

              и грабне шала ми.

              Вземи ръката ми

              и ме води

              по утъпканите пътеки

              на забравата.

 

                                                                                      

                 

 

      

            

             

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??