25 июн. 2010 г., 14:54

* * * (по пътеките на забравата)

724 0 4

      

                                                                 на майка ми

               Ти бе до мен,

              когато кипналите пролетни води

              се сляха със кръвта ми.

                 Ти плачеш с мен сега,

              защото лятото си тръгва,

              като босонога самодива.

              Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,

              когато есента ми даде

              назаем шала си.

              Но се върни,

              щом зимата смрази кръвта ми,

              изплаши самодивата

              и грабне шала ми.

              Вземи ръката ми

              и ме води

              по утъпканите пътеки

              на забравата.

 

                                                                                      

                 

 

      

            

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...