* * * (по пътеките на забравата)
на майка ми
Ти бе до мен,
когато кипналите пролетни води
се сляха със кръвта ми.
Ти плачеш с мен сега,
защото лятото си тръгва,
като босонога самодива.
Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,
когато есента ми даде
назаем шала си.
Но се върни,
щом зимата смрази кръвта ми,
изплаши самодивата
и грабне шала ми.
Вземи ръката ми
и ме води
по утъпканите пътеки
на забравата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
