на майка ми
Ти бе до мен,
когато кипналите пролетни води
се сляха със кръвта ми.
Ти плачеш с мен сега,
защото лятото си тръгва,
като босонога самодива.
Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,
когато есента ми даде
назаем шала си.
Но се върни,
щом зимата смрази кръвта ми,
изплаши самодивата
и грабне шала ми.
Вземи ръката ми
и ме води
по утъпканите пътеки
на забравата.
© Даниела All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
