danda (Даниела)
358 1120
25.06.2010 г., 14:54 ч.

* * * (по пътеките на забравата) 

  Поезия
525 0 4

      

                                                                 на майка ми

               Ти бе до мен,

              когато кипналите пролетни води

              се сляха със кръвта ми.

                 Ти плачеш с мен сега,

              защото лятото си тръгва,

              като босонога самодива.

              Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,

              когато есента ми даде

              назаем шала си.

              Но се върни,

              щом зимата смрази кръвта ми,

              изплаши самодивата

              и грабне шала ми.

              Вземи ръката ми

              и ме води

              по утъпканите пътеки

              на забравата.

 

                                                                                      

                 

 

      

            

             

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??