21 may 2007, 23:34

По пътя

  Poesía
996 0 4


Калдъръмените улици ми шепнат...

Тайните си само днес разкриват!

Стъпки по асфалта топъл лепнат,

със знаци мои пътя ти покриват...


А пороят поглъща листата,

нападали от умрялата есен...

Бягат, бягат  децата,

а пътят става на плесен...


От задавено и заключено дихание

зад порти на неизречени думи

се поддава полу-мъртво желание,

ридае, проснато на старите друми...


Стъпки по асфалта топъл лепнат

и пътят ти знаците чете...

Но уви, неми сърцата ни шепнат,

Защото душите... мъртви са те.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново много силен, чувствен и дълбок стих! Браво!
  • Честно да ви кажа...не ми пука изобщо кой ми е "писал" двойка. Има си повод за написването на това стихотворение, идва от душата ми. Ако някой не го е харесал - ок, ако пък някой се прави на интересен и поставя ей така двойки - негов проблем

    Благодаря ви за милите думи!
  • Някой разваля в сайта красивите неща! Стихотворението е прекрасно!
  • Хубав е стиха ти!
    Само не знам, кой ти е поставил тази двойка!
    Хаир да му е!!!

    Поздрав от мен!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...