По пътя
Калдъръмените улици ми шепнат...
Тайните си само днес разкриват!
Стъпки по асфалта топъл лепнат,
със знаци мои пътя ти покриват...
А пороят поглъща листата,
нападали от умрялата есен...
Бягат, бягат децата,
а пътят става на плесен...
От задавено и заключено дихание
зад порти на неизречени думи
се поддава полу-мъртво желание,
ридае, проснато на старите друми...
Стъпки по асфалта топъл лепнат
и пътят ти знаците чете...
Но уви, неми сърцата ни шепнат,
Защото душите... мъртви са те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
