По пътя

Поэзия

992 0 4

Калдъръмените улици ми шепнат...

Тайните си само днес разкриват!

Стъпки по асфалта топъл лепнат,

със знаци мои пътя ти покриват...

А пороят поглъща листата,

нападали от умрялата есен...

Бягат, бягат децата,

а пътят става на плесен...

От задавено и заключено дихание

зад порти на неизречени думи

се поддава полу-мъртво желание,

ридае, проснато на старите друми...

Стъпки по асфалта топъл лепнат

и пътят ти знаците чете...

Но уви, неми сърцата ни шепнат,

Защото душите... мъртви са те.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

cvete21 (Цветелина Янкова)

Отново много силен, чувствен и дълбок стих! Браво!

2007-08-23T09:07:22+03:00
Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)

Честно да ви кажа...не ми пука изобщо кой ми е "писал" двойка. Има си повод за написването на това стихотворение, идва от душата ми. Ако някой не го е харесал - ок, ако пък някой се прави на интересен и поставя ей така двойки - негов проблем

Благодаря ви за милите думи!

2007-05-22T17:23:02+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Някой разваля в сайта красивите неща! Стихотворението е прекрасно!

2007-05-22T11:06:09+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хубав е стиха ти!
Само не знам, кой ти е поставил тази двойка!
Хаир да му е!!!

Поздрав от мен!!!

2007-05-22T09:25:34+03:00