29 dic 2009, 18:32

По пътя...

  Poesía
754 0 15

По пътя...

дето

минали животи 

все още дишат...


И от пръстта 

на майката земя

се ражда

полетът...


Там 

приказките стари

мислите

ни сплитат


и в нощната тъма,

след утрото -

най-сетне 

намираш себе си...


"И все по тèля..." 

дето мъката, надеждата

прегръща със ръце

и думите ни свършват...


А сутрин 

нямата вода

молитвено мълчи сред

вълчи вой.


А мислите ни

сеят лято...

По пътя...


Прелиствам времето:

от шепота на баба

до синьото море... 

От днес -

до утре в бъдното...


по пътя...


 

http://www.vbox7.com/play:212b2920

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...