29 dic 2009, 18:32

По пътя...

  Poesía
757 0 15

По пътя...

дето

минали животи 

все още дишат...


И от пръстта 

на майката земя

се ражда

полетът...


Там 

приказките стари

мислите

ни сплитат


и в нощната тъма,

след утрото -

най-сетне 

намираш себе си...


"И все по тèля..." 

дето мъката, надеждата

прегръща със ръце

и думите ни свършват...


А сутрин 

нямата вода

молитвено мълчи сред

вълчи вой.


А мислите ни

сеят лято...

По пътя...


Прелиствам времето:

от шепота на баба

до синьото море... 

От днес -

до утре в бъдното...


по пътя...


 

http://www.vbox7.com/play:212b2920

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...