По пътя...
|
По пътя... дето минали животи все още дишат... И от пръстта на майката земя се ражда полетът... Там приказките стари мислите ни сплитат и в нощната тъма, след утрото - най-сетне намираш себе си... "И все по тèля..." дето мъката, надеждата прегръща със ръце и думите ни свършват... А сутрин нямата вода молитвено мълчи сред вълчи вой. А мислите ни сеят лято... По пътя... Прелиствам времето: от шепота на баба до синьото море... От днес - до утре в бъдното... по пътя...
|
|
| http://www.vbox7.com/play:212b2920 |
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
