Dec 29, 2009, 6:32 PM

По пътя...

  Poetry
750 0 15

По пътя...

дето

минали животи 

все още дишат...


И от пръстта 

на майката земя

се ражда

полетът...


Там 

приказките стари

мислите

ни сплитат


и в нощната тъма,

след утрото -

най-сетне 

намираш себе си...


"И все по тèля..." 

дето мъката, надеждата

прегръща със ръце

и думите ни свършват...


А сутрин 

нямата вода

молитвено мълчи сред

вълчи вой.


А мислите ни

сеят лято...

По пътя...


Прелиствам времето:

от шепота на баба

до синьото море... 

От днес -

до утре в бъдното...


по пътя...


 

http://www.vbox7.com/play:212b2920

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...