13 ene 2011, 14:48

По пътя...

  Poesía
1.4K 0 11

По пътя на живота

изгубих се в самота...

По пътя към сърцето ти,

без твоето присъствие

угасна любовта...!


Не искам да четеш в очите ми

болката от празнотата!

Не искам да се ровиш в мечтите ми,

и тях изгубих безвъзвратно...


Остави ме сама на пътя!

Сега не питай как живея!

Аз просто трябва да вървя

и без теб да мога да се смея...

  

                           

                                           21.08.2010г.

                                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не искам да се ровиш в мечтите ми,
    и тях изгубих безвъзвратно..."


    Не унивай! След бурята винаги идва слънце
  • можеш и без него и да се смееш и всичко останало. Животът не свършва с един. Няма защо да тъгуваш. Поздрав и от мен.
  • да наистина всичко е било отдавна...но отпечатъка винаги остава.Благодаря и на теб Ангел,че се спря на моя тъжен стих
  • Тъжна си, Моника... Много тъжна.
    Но това е било там,... някога, сега не е така, нали?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...