13 янв. 2011 г., 14:48

По пътя...

1.4K 0 11

По пътя на живота

изгубих се в самота...

По пътя към сърцето ти,

без твоето присъствие

угасна любовта...!


Не искам да четеш в очите ми

болката от празнотата!

Не искам да се ровиш в мечтите ми,

и тях изгубих безвъзвратно...


Остави ме сама на пътя!

Сега не питай как живея!

Аз просто трябва да вървя

и без теб да мога да се смея...

  

                           

                                           21.08.2010г.

                                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не искам да се ровиш в мечтите ми,
    и тях изгубих безвъзвратно..."


    Не унивай! След бурята винаги идва слънце
  • можеш и без него и да се смееш и всичко останало. Животът не свършва с един. Няма защо да тъгуваш. Поздрав и от мен.
  • да наистина всичко е било отдавна...но отпечатъка винаги остава.Благодаря и на теб Ангел,че се спря на моя тъжен стих
  • Тъжна си, Моника... Много тъжна.
    Но това е било там,... някога, сега не е така, нали?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...