13.01.2011 г., 14:48 ч.

По пътя... 

  Поезия
1261 0 11

По пътя на живота

изгубих се в самота...

По пътя към сърцето ти,

без твоето присъствие

угасна любовта...!


Не искам да четеш в очите ми

болката от празнотата!

Не искам да се ровиш в мечтите ми,

и тях изгубих безвъзвратно...


Остави ме сама на пътя!

Сега не питай как живея!

Аз просто трябва да вървя

и без теб да мога да се смея...

  

                           

                                           21.08.2010г.

                                             

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Не искам да се ровиш в мечтите ми,
    и тях изгубих безвъзвратно..."


    Не унивай! След бурята винаги идва слънце
  • можеш и без него и да се смееш и всичко останало. Животът не свършва с един. Няма защо да тъгуваш. Поздрав и от мен.
  • да наистина всичко е било отдавна...но отпечатъка винаги остава.Благодаря и на теб Ангел,че се спря на моя тъжен стих
  • Тъжна си, Моника... Много тъжна.
    Но това е било там,... някога, сега не е така, нали?
  • Благодаряти,Антоан!В повечето си стихове съм отрaзила себе си,болката и самотата от изгубената любов..но винаги има ново утре,което може да ни донесе нова любов,по-красиа от предишната. Въпреки,че обичам да казвам че истинската е само една и не може да се повтори,поне не в този живот!
  • Благодаря ти,Христо! И на теб също,Галя! Днес ме заррадвахте изкючително много!
  • Ще си подволя да ти изпратя нещо леко префразирано, което изпратих вече като коментар на един приятел:

    На гарата ще спре и твоят влак,
    не давай мъката да те сломи.
    Дори да паднеш, изправи се пак,
    Любов и страст със стих опитоми.

    Със твърдост раните си превържи
    Тъгата си със нежност загърни.
    Накарай волята да издържи...
    живота си със обич прегърни.
  • Хубаво е!
  • Благодаря ти,Светла! Зарадва ме много!Приемам и критика разбира се!
  • Хареса ми!сега ще прочета останалите
Предложения
: ??:??