13.01.2011 г., 14:48

По пътя...

1.4K 0 11

По пътя на живота

изгубих се в самота...

По пътя към сърцето ти,

без твоето присъствие

угасна любовта...!


Не искам да четеш в очите ми

болката от празнотата!

Не искам да се ровиш в мечтите ми,

и тях изгубих безвъзвратно...


Остави ме сама на пътя!

Сега не питай как живея!

Аз просто трябва да вървя

и без теб да мога да се смея...

  

                           

                                           21.08.2010г.

                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не искам да се ровиш в мечтите ми,
    и тях изгубих безвъзвратно..."


    Не унивай! След бурята винаги идва слънце
  • можеш и без него и да се смееш и всичко останало. Животът не свършва с един. Няма защо да тъгуваш. Поздрав и от мен.
  • да наистина всичко е било отдавна...но отпечатъка винаги остава.Благодаря и на теб Ангел,че се спря на моя тъжен стих
  • Тъжна си, Моника... Много тъжна.
    Но това е било там,... някога, сега не е така, нали?

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...