Jan 13, 2011, 2:48 PM

По пътя...

  Poetry
1.4K 0 11

По пътя на живота

изгубих се в самота...

По пътя към сърцето ти,

без твоето присъствие

угасна любовта...!


Не искам да четеш в очите ми

болката от празнотата!

Не искам да се ровиш в мечтите ми,

и тях изгубих безвъзвратно...


Остави ме сама на пътя!

Сега не питай как живея!

Аз просто трябва да вървя

и без теб да мога да се смея...

  

                           

                                           21.08.2010г.

                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не искам да се ровиш в мечтите ми,
    и тях изгубих безвъзвратно..."


    Не унивай! След бурята винаги идва слънце
  • можеш и без него и да се смееш и всичко останало. Животът не свършва с един. Няма защо да тъгуваш. Поздрав и от мен.
  • да наистина всичко е било отдавна...но отпечатъка винаги остава.Благодаря и на теб Ангел,че се спря на моя тъжен стих
  • Тъжна си, Моника... Много тъжна.
    Но това е било там,... някога, сега не е така, нали?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...