5 jun 2024, 6:01

По пътя 6

390 0 0

       П О П Ъ Т Я 6

 

Когато на Ноща и е време веч,да си иде,

а Утрото сънено,да се събуди,се противи,

когато за кой ли път ти при себе си отново пристигаш,

точно в този отрязък от време Музата най-сладко шепти...

 

Когато са всички още заспали,

а ти продължаваш на сън,да летиш,

Тя те ръчка нежно,да ставаш,

та,да уловиш на тези мигове магичните красоти.

 

Точно в това Време Междинно,

когато Денят напъва,да се роди,

Утрото дарява най-мощните стимули,

за виртоозно скитане из поетичния лабиринт.

 

18.05.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...