П О П Ъ Т Я 6

Когато на Ноща и е време веч,да си иде,

а Утрото сънено,да се събуди,се противи,

когато за кой ли път ти при себе си отново пристигаш,

точно в този отрязък от време Музата най-сладко шепти...

Когато са всички още заспали,

а ти продължаваш на сън,да летиш,

Тя те ръчка нежно,да ставаш,

та,да уловиш на тези мигове магичните красоти.

Точно в това Време Междинно,

когато Денят напъва,да се роди,

Утрото дарява най-мощните стимули,

за виртоозно скитане из поетичния лабиринт.

18.05.2024г.гр.Свищов