Jun 5, 2024, 6:01 AM

По пътя 6

389 0 0

       П О П Ъ Т Я 6

 

Когато на Ноща и е време веч,да си иде,

а Утрото сънено,да се събуди,се противи,

когато за кой ли път ти при себе си отново пристигаш,

точно в този отрязък от време Музата най-сладко шепти...

 

Когато са всички още заспали,

а ти продължаваш на сън,да летиш,

Тя те ръчка нежно,да ставаш,

та,да уловиш на тези мигове магичните красоти.

 

Точно в това Време Междинно,

когато Денят напъва,да се роди,

Утрото дарява най-мощните стимули,

за виртоозно скитане из поетичния лабиринт.

 

18.05.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...