Jun 5, 2024, 6:01 AM

По пътя 6

388 0 0

       П О П Ъ Т Я 6

 

Когато на Ноща и е време веч,да си иде,

а Утрото сънено,да се събуди,се противи,

когато за кой ли път ти при себе си отново пристигаш,

точно в този отрязък от време Музата най-сладко шепти...

 

Когато са всички още заспали,

а ти продължаваш на сън,да летиш,

Тя те ръчка нежно,да ставаш,

та,да уловиш на тези мигове магичните красоти.

 

Точно в това Време Междинно,

когато Денят напъва,да се роди,

Утрото дарява най-мощните стимули,

за виртоозно скитане из поетичния лабиринт.

 

18.05.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...