5 июн. 2024 г., 06:01

По пътя 6

393 0 0

       П О П Ъ Т Я 6

 

Когато на Ноща и е време веч,да си иде,

а Утрото сънено,да се събуди,се противи,

когато за кой ли път ти при себе си отново пристигаш,

точно в този отрязък от време Музата най-сладко шепти...

 

Когато са всички още заспали,

а ти продължаваш на сън,да летиш,

Тя те ръчка нежно,да ставаш,

та,да уловиш на тези мигове магичните красоти.

 

Точно в това Време Междинно,

когато Денят напъва,да се роди,

Утрото дарява най-мощните стимули,

за виртоозно скитане из поетичния лабиринт.

 

18.05.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...