19 abr 2015, 10:52

По пътя далечен 

  Poesía » Otra
472 0 9
От слънце огряван,
от бури раняван,
лицето ми става бакърено.
В душата боли ли,
сърцето кърви ли,
в живота ми става кахърено.
От утро горещо
до залеза вещо,
преборвам доволен и датите.
А вечер на лампа
под лунната рампа,
подреждам по мъдрост брадатите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??