19.04.2015 г., 10:52

По пътя далечен

575 0 9

От слънце огряван,

от бури раняван,

лицето ми става бакърено.

 

В душата боли ли,

сърцето кърви ли,

в живота ми става кахърено.

 

От утро горещо

до залеза вещо,

преборвам доволен и датите.

 

А вечер на лампа

под лунната рампа,

подреждам по мъдрост брадатите.

 

По стръмни завои,

във тъмни усои

се пазя - опарен - от грешките.

 

По пътя далечен

към края извечен,

оставям следите - човешките.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Владислав!
    Благодаря,Маги!
    Благодаря,Стефане!
    Радвам се, че оценявате високо написаното!
    А колкото за картините, Стефане, имам доста картини но не съм готов да показвам,защото на нито една нямам правена снимка.Затова не изпращам картини в сайта.Благодаряза проявения интерес към мен!
    Желая Ви хубав ден!
  • красиво, песенно... звучат в душата
    думите ти, и размислят...
    браво, Никола!
  • Благодаря,Приятели за вниманието, коментариите и за оценките!
    Радвам се, че харесвате написаното.
    Благодаря на Мисана и Джон,че обърнаха внимание и на техническата страна на произведението!Помъчих се да предложа нещо различно от обичайното писане.И както виждам това се приема положително.
    Поздраве от мен и хубав ден на всички Ви!
  • Постигнал си разнообразие в структурата и звученето на стиха,Ники.
    Хубаво е!
  • В своя път всеки се учи от грешките си. Оставя следа- да говори още дълго след него. Харесах!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...