По пътя далечен
От слънце огряван,
от бури раняван,
лицето ми става бакърено.
В душата боли ли,
сърцето кърви ли,
в живота ми става кахърено.
От утро горещо
до залеза вещо,
преборвам доволен и датите.
А вечер на лампа
под лунната рампа,
подреждам по мъдрост брадатите.
По стръмни завои,
във тъмни усои
се пазя - опарен - от грешките.
По пътя далечен
към края извечен,
оставям следите - човешките.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
