3 mar 2010, 22:43

По пътя до ада

  Poesía » Otra
800 0 0

Аз отдавна умрях.

Сега съм към небето – небето безкрайно,

и не ще се върна аз никога от там,

там ще остана завинаги, трайно.

 

Пътят към ада за мен предстои,

път с история дълга и свирепа,

път, по който аз вървя сам

и даже нямам и не искам ничия подкрепа.

 

Път познат много добре на всички хора

от приказки детски до легенди и някой мит,

аз вървя към ада и мисля,

ще стана и аз в някоя легенда хит.

 

Огънят, жезълът и рогата ме чакат,

както и всеки, който дойде тук,

печеш се, гориш и изправяш стомана

с един голям и тежък чук.

 

Това е краят, няма вече свобода,

няма и живот спокоен,

тук и свободата е робиня на човека,

а животът е предварително построен.

 

Няма отдих, няма почивка,

вода не пиеш, а си толкова жаден,

не е трябвало през живота си

да съм толкова лош и гаден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...