Аз отдавна умрях.
Сега съм към небето – небето безкрайно,
и не ще се върна аз никога от там,
там ще остана завинаги, трайно.
Пътят към ада за мен предстои,
път с история дълга и свирепа,
път, по който аз вървя сам
и даже нямам и не искам ничия подкрепа.
Път познат много добре на всички хора
от приказки детски до легенди и някой мит,
аз вървя към ада и мисля,
ще стана и аз в някоя легенда хит.
Огънят, жезълът и рогата ме чакат,
както и всеки, който дойде тук,
печеш се, гориш и изправяш стомана
с един голям и тежък чук.
Това е краят, няма вече свобода,
няма и живот спокоен,
тук и свободата е робиня на човека,
а животът е предварително построен.
Няма отдих, няма почивка,
вода не пиеш, а си толкова жаден,
не е трябвало през живота си
да съм толкова лош и гаден.
© Никица Христов Todos los derechos reservados