3 мар. 2010 г., 22:43

По пътя до ада

802 0 0

Аз отдавна умрях.

Сега съм към небето – небето безкрайно,

и не ще се върна аз никога от там,

там ще остана завинаги, трайно.

 

Пътят към ада за мен предстои,

път с история дълга и свирепа,

път, по който аз вървя сам

и даже нямам и не искам ничия подкрепа.

 

Път познат много добре на всички хора

от приказки детски до легенди и някой мит,

аз вървя към ада и мисля,

ще стана и аз в някоя легенда хит.

 

Огънят, жезълът и рогата ме чакат,

както и всеки, който дойде тук,

печеш се, гориш и изправяш стомана

с един голям и тежък чук.

 

Това е краят, няма вече свобода,

няма и живот спокоен,

тук и свободата е робиня на човека,

а животът е предварително построен.

 

Няма отдих, няма почивка,

вода не пиеш, а си толкова жаден,

не е трябвало през живота си

да съм толкова лош и гаден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...