По пътя до ада

Аз отдавна умрях.

Сега съм към небето – небето безкрайно,

и не ще се върна аз никога от там,

там ще остана завинаги, трайно.

Пътят към ада за мен предстои,

път с история дълга и свирепа,

път, по който аз вървя сам

и даже нямам и не искам ничия подкрепа.

Път познат много добре на всички хора

от приказки детски до легенди и някой мит,

аз вървя към ада и мисля,

ще стана и аз в някоя легенда хит.

Огънят, жезълът и рогата ме чакат,

както и всеки, който дойде тук,

печеш се, гориш и изправяш стомана

с един голям и тежък чук.

Това е краят, няма вече свобода,

няма и живот спокоен,

тук и свободата е робиня на човека,

а животът е предварително построен.

Няма отдих, няма почивка,

вода не пиеш, а си толкова жаден,

не е трябвало през живота си

да съм толкова лош и гаден.