14 ene 2011, 15:02

По пътя към смъртта

  Poesía
768 0 2

И когато в утрото угаснем
на тринайдесетте луни.
Вярвайки, че вече път няма,
че тук ще гнием ний!

Чак тогаз аз ще ти призная,
макар и малко закъсняла,
че обичала съм те още,
че плакала съм нощем.

И когато изгорят ни живи
в обширното царство на Один.
И когато молитвите свършат
и на път пак тръгнат.

Там ще сме само ний,
по пътя към смъртта ще вървим.
Ти не се чуди що азе се усмихвам.
Не гледай странно и когато
песен аз запея... Болката вече я няма
... Аз вече не тлея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...