По пътя към смъртта

14.01.2011 г., 15:02 ч.

Поезия

630 0 2

И когато в утрото угаснем
на тринайдесетте луни.
Вярвайки, че вече път няма,
че тук ще гнием ний!

Чак тогаз аз ще ти призная,
макар и малко закъсняла,
че обичала съм те още,
че плакала съм нощем.

И когато изгорят ни живи
в обширното царство на Один.
И когато молитвите свършат
и на път пак тръгнат.

Там ще сме само ний,
по пътя към смъртта ще вървим.
Ти не се чуди що азе се усмихвам.
Не гледай странно и когато
песен аз запея... Болката вече я няма
... Аз вече не тлея...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

stefitopz (Стефка Георгиева )

2011-01-15T10:50:24+02:00

Оправи си ритъма само иначе идеята не е лоша.
velikataniki (Николина Милева)

2011-01-14T15:18:49+02:00

вземи се върни от там, накъдето вървиш