По пътя към смъртта
765
0
2
И когато в утрото угаснем
на тринайдесетте луни.
Вярвайки, че вече път няма,
че тук ще гнием ний!
Чак тогаз аз ще ти призная,
макар и малко закъсняла,
че обичала съм те още,
че плакала съм нощем.
И когато изгорят ни живи
в обширното царство на Один.
И когато молитвите свършат
и на път пак тръгнат.
Там ще сме само ний,
по пътя към смъртта ще вървим.
Ти не се чуди що азе се усмихвам.
Не гледай странно и когато
песен аз запея... Болката вече я няма
... Аз вече не тлея...
© Апокалиптикс А All rights reserved.
