broken_dream (Нямам)
61 111
10 feb 2009, 7:26

По пътя надолу разбих и сърцето си... 

  Poesía » Otra
617 0 2
Режеш живата ми плът
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка,
обречена на самота.
Сега съм само станиола,
който остава след шоколада.

Толкова ниско паднах,
по пътя надолу разбих и сърцето си.
Тук ми е студено,
но не от капчиците дъжд,
а от теб. Няма как да плача,
защото само мъничко роси,
а ти не трябва да видиш сълзите.
Но след време ще усетиш,
че ти си на мечтите ми палача...

© Нямам Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво много е добро както обикновенно Поздрав ()()()
  • Любовта никога не отива на вятъра. След време тя винаги ражда любов. Стани! Върви,приятелю!Сега е време не да даваш,да получиш.У теб е ключът-Вярата вълшебна в тайнството любов...
Propuestas
: ??:??