10 февр. 2009 г., 07:26

По пътя надолу разбих и сърцето си... 

  Поэзия » Другая
664 0 2
Режеш живата ми плът
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка,
обречена на самота.
Сега съм само станиола,
който остава след шоколада.

Толкова ниско паднах,
по пътя надолу разбих и сърцето си.
Тук ми е студено,
но не от капчиците дъжд,
а от теб. Няма как да плача,
защото само мъничко роси,
а ти не трябва да видиш сълзите.
Но след време ще усетиш,
че ти си на мечтите ми палача...

© Нямам Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво много е добро както обикновенно Поздрав ()()()
  • Любовта никога не отива на вятъра. След време тя винаги ражда любов. Стани! Върви,приятелю!Сега е време не да даваш,да получиш.У теб е ключът-Вярата вълшебна в тайнството любов...
Предложения
: ??:??