По пътя надолу разбих и сърцето си...
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка,
обречена на самота.
Сега съм само станиола,
който остава след шоколада.
Толкова ниско паднах,
по пътя надолу разбих и сърцето си.
Тук ми е студено,
но не от капчиците дъжд,
а от теб. Няма как да плача,
защото само мъничко роси,
а ти не трябва да видиш сълзите.
Но след време ще усетиш,
че ти си на мечтите ми палача...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нямам Все права защищены
много е добро както обикновенно
Поздрав ()()()