Feb 10, 2009, 7:26 AM

По пътя надолу разбих и сърцето си... 

  Poetry » Other
612 0 2
Режеш живата ми плът
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка,
обречена на самота.
Сега съм само станиола,
който остава след шоколада.

Толкова ниско паднах,
по пътя надолу разбих и сърцето си.
Тук ми е студено,
но не от капчиците дъжд,
а от теб. Няма как да плача,
защото само мъничко роси,
а ти не трябва да видиш сълзите.
Но след време ще усетиш,
че ти си на мечтите ми палача...

© Нямам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво много е добро както обикновенно Поздрав ()()()
  • Любовта никога не отива на вятъра. След време тя винаги ражда любов. Стани! Върви,приятелю!Сега е време не да даваш,да получиш.У теб е ключът-Вярата вълшебна в тайнството любов...
Random works
: ??:??