По пътя надолу разбих и сърцето си...
Режеш живата ми плът
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка,
обречена на самота.
Сега съм само станиола,
който остава след шоколада.
Толкова ниско паднах,
по пътя надолу разбих и сърцето си.
Тук ми е студено,
но не от капчиците дъжд,
а от теб. Няма как да плача,
защото само мъничко роси,
а ти не трябва да видиш сълзите.
Но след време ще усетиш,
че ти си на мечтите ми палача...
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка,
обречена на самота.
Сега съм само станиола,
който остава след шоколада.
Толкова ниско паднах,
по пътя надолу разбих и сърцето си.
Тук ми е студено,
но не от капчиците дъжд,
а от теб. Няма как да плача,
защото само мъничко роси,
а ти не трябва да видиш сълзите.
Но след време ще усетиш,
че ти си на мечтите ми палача...
© Нямам All rights reserved.
много е добро както обикновенно 
Поздрав ()()()
