По пътя надолу разбих и сърцето си...

10.02.2009 г., 7:26 ч.

Поезия » Друга

675 0 2

Режеш живата ми плът
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка,
обречена на самота.
Сега съм само станиола,
който остава след шоколада.

Толкова ниско паднах,
по пътя надолу разбих и сърцето си.
Тук ми е студено,
но не от капчиците дъжд,
а от теб. Няма как да плача,
защото само мъничко роси,
а ти не трябва да видиш сълзите.
Но след време ще усетиш,
че ти си на мечтите ми палача...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zuzana (САдасда)

2009-02-10T19:27:01+02:00

Браво много е добро както обикновенно Поздрав ()()()
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2009-02-10T09:55:11+02:00

Любовта никога не отива на вятъра. След време тя винаги ражда любов. Стани! Върви,приятелю!Сега е време не да даваш,да получиш.У теб е ключът-Вярата вълшебна в тайнството любов...