Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма.
Нека там с теб да спрем и почти призори
да запалим свещица, кандило...
Ако огънче светло в душата гори,
нека раждаме чувството мило.
Да се молим да бъдем различни, добри
в този свят за измамници лесен.
Нека пътят минава през гъсти гори,
щом със теб, ще си имаме песен!
Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Нека аз съм вълната, а ти си прибой...
Ще намериме пътя до храма!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados