Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби,
полудели да имаме всичко. Да бъдем.
Разчертаваме планове, гоним мечти.
Свои истини браним. И спорим. И съдим.
И се мислим за сложен и висш биотип,
а е простичко. Малко човечност да има.
Газим всички по-слаби по земния път,
но не е справедливо, не трябва, не бива...
И когато останем шепа прах от звезди,
шепа прах от земя, шепа спомен, с което
да потънем в реката от време... Дали
ще са чисти душите ни...в небитието?
© Деа Todos los derechos reservados
Краси, благодаря ти за мнението! Права си - обобщенията не носят коректност. Много импулсивно съм го написала, а повода беше нехуманно (даже зверско)отношение към животни. Тях визирах като "по-слаби", но няма как да се разбере от текста. Напълно съм съгласна с теб.
Пепи, да! Моментно е било възмущението ми...
Благодаря и на теб!
Може би, трябва да го допиша...