По реката от време
Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби,
полудели да имаме всичко. Да бъдем.
Разчертаваме планове, гоним мечти.
Свои истини браним. И спорим. И съдим.
И се мислим за сложен и висш биотип,
а е простичко. Малко човечност да има.
Газим всички по-слаби по земния път,
но не е справедливо, не трябва, не бива...
И когато останем шепа прах от звезди,
шепа прах от земя, шепа спомен, с което
да потънем в реката от време... Дали
ще са чисти душите ни...в небитието?
© Деа All rights reserved.
