18 oct 2015, 20:09

По Ропотамо

Poesía

542 0 1

Моторница по Ропотамо плува
и вози пътници природогладни.
Реката своя чар ознаменува,
поднесен от тръстиките прохладни,

които най-шпалѝрно ръкомахат
и сякаш чест с усмивки снизходителни
отдават, а пък пътниците ахкат
по двата бряга прелестносъпроводителни!

Моторницата-Божидарка спира -
последен пристан досамѝ морето!
И няма пътник - да не подозира,
че Раят вече му гнездѝ в сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0