18 oct 2015, 20:09

По Ропотамо

Poesía

544 0 1

Моторница по Ропотамо плува
и вози пътници природогладни.
Реката своя чар ознаменува,
поднесен от тръстиките прохладни,

които най-шпалѝрно ръкомахат
и сякаш чест с усмивки снизходителни
отдават, а пък пътниците ахкат
по двата бряга прелестносъпроводителни!

Моторницата-Божидарка спира -
последен пристан досамѝ морето!
И няма пътник - да не подозира,
че Раят вече му гнездѝ в сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0