18.10.2015 г., 20:09

По Ропотамо

541 0 1

Моторница по Ропотамо плува
и вози пътници природогладни.
Реката своя чар ознаменува,
поднесен от тръстиките прохладни,

 

които най-шпалѝрно ръкомахат
и сякаш чест с усмивки снизходителни
отдават, а пък пътниците ахкат
по двата бряга прелестносъпроводителни!

 

Моторницата-Божидарка спира -
последен пристан досамѝ морето!
И няма пътник - да не подозира,
че Раят вече му гнездѝ в сърцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....