17 abr 2025, 4:57

По ръба на сенките

331 1 0

По ръба на сенките,

само чадърът през тях прозира,

крие ни от капките,

и с тъмнината в едно ни слива.

 

Тайната на тишината,

из шума на булевардните коли,

двамата в глухотата,

изгубени из витошки поли.

 

Кривите тротоари,

стъпка, ляво, крачка, спри,

лампите изгаснали,

сенки вече няма, всичко спи.

 

Небето млъкна,

луна през облаците изпълзя,

локвите са тихи,

нови капки повече не шумолят.

 

Усмивка плаха,

посред нощта лицето озари,

дочаках краха,

сега света наново сътвори.

 

Животът бляска,

върху нас прожекторът трепти,

публиката пляска,

с билети вън сме само аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...