Apr 17, 2025, 4:57 AM

По ръба на сенките

332 1 0

По ръба на сенките,

само чадърът през тях прозира,

крие ни от капките,

и с тъмнината в едно ни слива.

 

Тайната на тишината,

из шума на булевардните коли,

двамата в глухотата,

изгубени из витошки поли.

 

Кривите тротоари,

стъпка, ляво, крачка, спри,

лампите изгаснали,

сенки вече няма, всичко спи.

 

Небето млъкна,

луна през облаците изпълзя,

локвите са тихи,

нови капки повече не шумолят.

 

Усмивка плаха,

посред нощта лицето озари,

дочаках краха,

сега света наново сътвори.

 

Животът бляска,

върху нас прожекторът трепти,

публиката пляска,

с билети вън сме само аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...