17 апр. 2025 г., 04:57

По ръба на сенките

336 1 0

По ръба на сенките,

само чадърът през тях прозира,

крие ни от капките,

и с тъмнината в едно ни слива.

 

Тайната на тишината,

из шума на булевардните коли,

двамата в глухотата,

изгубени из витошки поли.

 

Кривите тротоари,

стъпка, ляво, крачка, спри,

лампите изгаснали,

сенки вече няма, всичко спи.

 

Небето млъкна,

луна през облаците изпълзя,

локвите са тихи,

нови капки повече не шумолят.

 

Усмивка плаха,

посред нощта лицето озари,

дочаках краха,

сега света наново сътвори.

 

Животът бляска,

върху нас прожекторът трепти,

публиката пляска,

с билети вън сме само аз и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...