17 апр. 2025 г., 04:57

По ръба на сенките

337 1 0

По ръба на сенките,

само чадърът през тях прозира,

крие ни от капките,

и с тъмнината в едно ни слива.

 

Тайната на тишината,

из шума на булевардните коли,

двамата в глухотата,

изгубени из витошки поли.

 

Кривите тротоари,

стъпка, ляво, крачка, спри,

лампите изгаснали,

сенки вече няма, всичко спи.

 

Небето млъкна,

луна през облаците изпълзя,

локвите са тихи,

нови капки повече не шумолят.

 

Усмивка плаха,

посред нощта лицето озари,

дочаках краха,

сега света наново сътвори.

 

Животът бляска,

върху нас прожекторът трепти,

публиката пляска,

с билети вън сме само аз и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...