По ръба на сенките

По ръба на сенките,

само чадърът през тях прозира,

крие ни от капките,

и с тъмнината в едно ни слива.

Тайната на тишината,

из шума на булевардните коли,

двамата в глухотата,

изгубени из витошки поли.

Кривите тротоари,

стъпка, ляво, крачка, спри,

лампите изгаснали,

сенки вече няма, всичко спи.

Небето млъкна,

луна през облаците изпълзя,

локвите са тихи,

нови капки повече не шумолят.

Усмивка плаха,

посред нощта лицето озари,

дочаках краха,

сега света наново сътвори.

Животът бляска,

върху нас прожекторът трепти,

публиката пляска,

с билети вън сме само аз и ти.