16 jun 2019, 22:16

По ръбчето на облаците 

  Poesía
505 4 3
Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,
а обликът му търси се невидим.
Прегърнала ги, трепвайки, тъмата
строи от любовта си необятност.
Все по-отдалечен, в съня на лодка
по ръбчето на облак се разголва
любимият ѝ с дъх на светла есен
и пламък-рамене, за миг разсеян.
Гърбът му в планините се надига,
а златен сън - очите му въздишат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??