limeruna (Йоана)
565 3355
16 июн. 2019 г., 22:16

По ръбчето на облаците 

  Поэзия
475 4 3

 

По ръбчето на облаците


Страхува се денят от самотата 
и нощем плаче тихо на луната. 
Очите му звездички са и мисъл, 

а обликът му търси се невидим. 

 

Прегърнала ги, трепвайки, тъмата 
строи от любовта си необятност.
Все по-отдалечен, в съня на лодка 
по ръбчето на облак се разголва 

 

любимият ѝ с дъх на светла есен 
и пламък-рамене, за миг разсеян. 
Гърбът му в планините се надига, 
а златен сън - очите му въздишат. 

 

Поляга като двойник на света му, 
заплита в нишки светлото си тъмно 
объркана от мократа му мъка - 

тя знае, че е само сън на стъпка. 

 

Очистени от всичкия им смисъл

едничък разказвач ги е описвал

и той е любовта от вишнев въздух,
дори от сняг успяла да разцъфне.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря много!
  • Един поетичен бисер паднал, заедно с дъжда от метафори, от "ръбчето на облаците" и спрял в очите на читателя.
    Много ми допадна и техниката на писане - всеки два последователни реда на стихотворението са римувани, но не с буквални рими, а чрез съзвучия.
    Това придава особена музикалност на текста, усилвайки естетическото му въздействие.

    "Страхува се денят от самотата
    и нощем плаче тихо на луната.
    Очите му звездички са и мисъл,
    а обликът му търси се невидим.
    ...
    Очистени от всичкия им смисъл
    едничък разказвач ги е описвал
    и той е любовта от вишнев въздух,
    дори от сняг успяла да разцъфне."

    Приемам цитираните от мен редове за визитна картичка на твоята поезия, Йоана!
  • Красива творба!Поздравления, Йоана!
Предложения
: ??:??