16 июн. 2019 г., 22:16

По ръбчето на облаците

Поэзия

648 4 3

Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,

а обликът му търси се невидим.

Прегърнала ги, трепвайки, тъмата
строи от любовта си необятност.
Все по-отдалечен, в съня на лодка
по ръбчето на облак се разголва

любимият ѝ с дъх на светла есен
и пламък-рамене, за миг разсеян.
Гърбът му в планините се надига,
а златен сън - очите му въздишат.

Поляга като двойник на света му,
заплита в нишки светлото си тъмно
объркана от мократа му мъка -

тя знае, че е само сън на стъпка.

Очистени от всичкия им смисъл

едничък разказвач ги е описвал

и той е любовта от вишнев въздух,
дори от сняг успяла да разцъфне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря много!

2020-10-16T08:21:41+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Един поетичен бисер паднал, заедно с дъжда от метафори, от "ръбчето на облаците" и спрял в очите на читателя.
Много ми допадна и техниката на писане - всеки два последователни реда на стихотворението са римувани, но не с буквални рими, а чрез съзвучия.
Това придава особена музикалност на текста, усилвайки естетическото му въздействие.

"Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,
а обликът му търси се невидим.
...
Очистени от всичкия им смисъл
едничък разказвач ги е описвал
и той е любовта от вишнев въздух,
дори от сняг успяла да разцъфне."

Приемам цитираните от мен редове за визитна картичка на твоята поезия, Йоана!

2019-06-17T10:12:15+03:00
Izumrudkata (Катя)

Красива творба!Поздравления, Йоана!

2019-06-16T22:24:46+03:00