17 ago 2010, 20:58

По самарянски

660 0 7

По самарянски

 

 

И тази вечер

луната понечи

да влезе в леглото ми

полуразсъблечена

и кацна

на черчеветата

на прозореца.

А сега

е много печно

и той е отворен,

пък и аз

за кой ли път

не ù попречих.

 

Хайде,

рекох си, няма

да я оставя

да се цапа

с жабоците в гьола.

Нека

и сега да остане,

та макар и

не съвсем гола.

А сабахле,

и без да я гоня,

тя самичка ще си хване

още първия вятър.

Какво да се прави –

душа,

самарянска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...