17 ago 2010, 20:58

По самарянски

662 0 7

По самарянски

 

 

И тази вечер

луната понечи

да влезе в леглото ми

полуразсъблечена

и кацна

на черчеветата

на прозореца.

А сега

е много печно

и той е отворен,

пък и аз

за кой ли път

не ù попречих.

 

Хайде,

рекох си, няма

да я оставя

да се цапа

с жабоците в гьола.

Нека

и сега да остане,

та макар и

не съвсем гола.

А сабахле,

и без да я гоня,

тя самичка ще си хване

още първия вятър.

Какво да се прави –

душа,

самарянска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...