17 авг. 2010 г., 20:58

По самарянски

661 0 7

По самарянски

 

 

И тази вечер

луната понечи

да влезе в леглото ми

полуразсъблечена

и кацна

на черчеветата

на прозореца.

А сега

е много печно

и той е отворен,

пък и аз

за кой ли път

не ù попречих.

 

Хайде,

рекох си, няма

да я оставя

да се цапа

с жабоците в гьола.

Нека

и сега да остане,

та макар и

не съвсем гола.

А сабахле,

и без да я гоня,

тя самичка ще си хване

още първия вятър.

Какво да се прави –

душа,

самарянска...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....