17.08.2010 г., 20:58

По самарянски

658 0 7

По самарянски

 

 

И тази вечер

луната понечи

да влезе в леглото ми

полуразсъблечена

и кацна

на черчеветата

на прозореца.

А сега

е много печно

и той е отворен,

пък и аз

за кой ли път

не ù попречих.

 

Хайде,

рекох си, няма

да я оставя

да се цапа

с жабоците в гьола.

Нека

и сега да остане,

та макар и

не съвсем гола.

А сабахле,

и без да я гоня,

тя самичка ще си хване

още първия вятър.

Какво да се прави –

душа,

самарянска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...