17.08.2010 г., 20:58

По самарянски

665 0 7

По самарянски

 

 

И тази вечер

луната понечи

да влезе в леглото ми

полуразсъблечена

и кацна

на черчеветата

на прозореца.

А сега

е много печно

и той е отворен,

пък и аз

за кой ли път

не ù попречих.

 

Хайде,

рекох си, няма

да я оставя

да се цапа

с жабоците в гьола.

Нека

и сега да остане,

та макар и

не съвсем гола.

А сабахле,

и без да я гоня,

тя самичка ще си хване

още първия вятър.

Какво да се прави –

душа,

самарянска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...