По самарянски
И тази вечер
луната понечи
да влезе в леглото ми
полуразсъблечена
и кацна
на черчеветата
на прозореца.
А сега
е много печно
и той е отворен,
пък и аз
за кой ли път
не ù попречих.
Хайде,
рекох си, няма
да я оставя
да се цапа
с жабоците в гьола.
Нека
и сега да остане,
та макар и
не съвсем гола.
А сабахле,
и без да я гоня,
тя самичка ще си хване
още първия вятър.
Какво да се прави –
душа,
самарянска...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
