... по стъклата с твоя молив ме рисуват ледовете
Ти, който преболедува всички зими,
но още имаш скреж по миглите...
Нима те стигнаха лъчи незрими,
та ти няма моливът и листите?
Дали си вкусил пилешката супа
онази, знаеш... с крутони в пармезан?
И душата ти превързаха със нея
та не плачеш вече буквено и сам?
Аз съм болна. Не.. Да де. Просто грип.
Супа пилешка сама си правя...
Лъчите слънчеви ги гледам само в клип,
но скреж по миглите, аз вече нямам.
Не знам дали човек умира зиме
недочакал.. неповярвал в пролетта,
но знам, че душата му от раз изсъхва
не превърне ли скрежта в река.
Така че.. ще се радвам, ако си щастлив.
Тии… коронясаният като принц на дъждовете...
Моят ден е все така сърдит и крив.
... по стъклата с твоя молив ме рисуват ледовете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анахид Демирова Todos los derechos reservados
